Сакура се среща навсякъде – по бреговете на реките, в планинските райони, в храмовите градини, в парковете, по улиците…
Вишневият цвят
Вишневият цвят се смята за националното цвете на Япония. Настъпването на сезона на цъфтенето на вишните в края на март и началото на април провъзгласява идването на пролетта. В наши дни съществуват близо 400 вида сакура. В зависимост от района и климата му, те цъфтят от края на март до към 10-15 май. Всяка година периода на цъфтежа им се определя с много голяма точност от японската метеорологична служба. Сакура цъфтят от бяло до розово и в апогея на цъфтежа си представляват една зашеметяваща гледка, създавайки силно впечатляваща атмосфера на красота и тържественост. Цветовете на японската вишна се разтварят изведнъж и изпопадват след сравнително кратък период от седмица до десет дни. Нежността на цветчетата и тяхната мимолетност придават трогателен и поетичен привкус на явлението. Вдъхновени от наближаващото Възкресение Христово и настъпващото пролетно обновление, в тази статия ще ви представим тези най-тачени цветя и обичаите, чрез които японците изразяват почитта си към тях. Вишневият цвят е царят на цветята в страната на Изгряващото слънце. Той е местно растение и наистина от всички цветя подхожда най-много на естетичния вкус на японците, които се изказват с почти детинско възхищение за неговата красота. Японската вишна не дава ядливи плодове за разлика от осталите вишневи и черешови дървета. Един критик веднъж малко заядливо отбелязва, че тя е роден аристократ и единствената й мисия е да бъде красива. На японски вишната се нарича “сакура”, което се предполага, че е развитие на думата “сакуя” (цъфтеж, цъфтене) от името на принцеса Коно-хана-сакуя-Химе, която има храм-гробница на върха на планината Фуджи. Това дълго име, буквално преведено, означава “принцесата на дърветата-цветя”. Тази принцеса била наречена така, защото легендата разказва, че паднала от небето върху едно вишнево дърво.
Планината Фуджи
Историята на Ханами
В древни времена обичаят на съзерцаването на цветовете ханами, е пренесен от традиция на китайския императорски двор. В началото се свързвал с цветовете на сливата - уме, растение, пренесено от Китай, но от епохата Хеиан (794-1185 г.), А след това обичаят се отнася за местните диви японски вишни, които виреели в полетата и планините. Ханами бил религиозен ритуал, който се провеждал в точно определен ден. С пристигането на пролетта било обичайно да се изпълняват различни церемонии, предшестващи сеитбата и една от тях предсказвала бъдещата реколта според състоянието на цветчетата. Ако вишневото дърво било отрупано с цветове, то предизвестявало необичайно богата оризова реколта и хората празнували с храна и саке под него. В Средновековието фактът, че цветчетата падали, когато били на върха на своята красота и трансценденталността на разтварянето им от пъпка ги превръща в символ за японския будизъм и войнската класа. Вишната символизирала националния характер на японците. Животът на самураите от феодалните времена бил сравняван с краткотрайните цветчета. Една поговорка гласи: “Вишната сред цветята е това, което е самураят сред хората”. Празниците на вишневия цвят започват да се честват от обикновеното население през епохата на културен упадък в края на 17 век. Семейства и приятели изкачвали склоновете на планините и правели весели сбирки под дърветата, обикновено придружени с изпиването на много саке. През онази епоха съществували множество забрани и ограничения, така че това бил един от малкото случаи, в които хората можели да се съберат и да празнуват без страх от репресии.
Краткотрайното разцъфване е вдъхновявало много японски и чуждестранни поети и автори, които използват цветчетата, за да покажат преходността на живота и неумолимото действие на времето. Разказват се истории, които са аналог на приказката за грозното патенце, като разцъфналият цвят е символ на съвършенство. Пъпки, клончета и цветове на “сакура” се срещат често в Икебана. Образът на разтворения цвят се изобразява по прочутите японски хартиени паравани и лакирани графики върху дърво. Често този образ се използва за емблеми или се бродира върху кимона и като цяло е много обичан от творците във всички форми на традиционното и модерното японско изкуство.
Ханами днес
Благодарение на дългата си история, фестивалът ханами е залегнал дълбоко в японския бит и е широко приет като форма на масова култура, която обединява хората от различните слоеве на обществото. Възхищението от природата е уникален аспект на японската култура, предизвикан едновременно от ясното разграничение на сезоните, многобройните природни бедствия и странната и неразбираема чувствителност на японския народ. Празнуването на ханами се планира според прогнозата за разтварянето на цветчетата във всеки район. Видеоекраните на гарите показват на транспортната карта състоянието на цветчетата по различните спирки - много хора пресичат от единия до другия край на Япония, за да посетят места, които са известни с хубостта на вишневите си дръвчета. С разцъфването на вишните компании и семейства се надпреварват да си запазят места под най-хубавите дръвчета в храмовете и парковете. Благодарение на песните, добрата храна и най-вече на изобилието от саке доброто настроение е навсякъде. Най-известните места за ханами в Токио са паркът Уено, Шинджуку Гиоен, Чидоригафучи, паркът Сумида, гробището Аояма, ботаническата градина Кошикава и паркът Инокашира. Други известни места в Япония са градината Санкейен в Йокохама, алеята Данказура в Камакура, замъкът в Нагоя, Философската алея и паркът Маруяма в Киото.
Друго изключително красиво нещо, което може да видите в Япония през пролетта е паркът Ашикага - царството на глициниите.
Паркът Ашикага е едно от чудесата на Страната на изгряващото слънце, което изразява съвършено японското светоусещане.Той се намира в гр. Ашикага в провинция Точиги на о. Хонсю и е сред най-атрактивните паркове в света . Ashikaga Flower Park е с площ 8,2 хектара и демонстрира необикновени ландшафтни решения. Но това, което привлича хиляди хора насам, са глициниите в периода на цъфтеж.
Глицинията (Wistеria) е красив лианов храст, пълзящо растение , което се увива около някаква опора. Образува гроздове от сини, лилави, розови или бели цветове, които привличат насекомите. На японски глициния е „фуджи“.
Ашикага се счита за едно от най-добрите места за разглеждане на цъфтящи глицинии в Япония. Цветята там са засадени плътно и създават много красиви и причудливи композиции.
В парка има 100 годишна глициния, също така около 160, които са 60 годишни и 1500 азалии, които са на повече от 60 години.
За столетната глициния е направено специално скеле, което да поддържа огромния чадър от синьо - виолетови цветове. Има дълъг тунел от бели глицинии, а тунелът от златен дъжд за сега изглежда само като навес.
Цъфтежът в парка Ашикага започва две седмици след като прецъфтят глициниите в Токио. Тогава въздухът в парка се изпълва с божествен меден аромат, а дългите гроздовидни цветове образуват истински водопад от бели, виолетови, сини, розови и жълти каскади. В градината има няколко хиляди глицинии, някои от които са на повече от век. За тях са построени специални съоръжения, които засилват ефекта от великолепното зрелище.
Осем-метровият тунел от глициния, например, е наречен „Път на щастието“.
Невероятните растения цъфтят от средата на април до средата на май. В останалото време на градината господстват други видове –хиляди рододендрони, азалии, рози и естествено – хортензии, клематиси, петунии. Сезоните се сменят, а божественото зрелище се възражда всяка година - символ на вечната красота и кратките мигове на нашия живот.
Още снимки от парка Ашикага:
0 коментара:
Публикуване на коментар