Нойшванщайн
е толкова впечатляващ с вълшебния си вид, че е успял да омагьоса великия филмов продуцент Уолт Дисни.
Красотата му е вдъхновила бащата на вълшебния Дисни свят за създаването
на двореца от анимационния филм „Спящата красавица“, а по-късно пък
същия този приказен дворец се превръща и в лого на компанията му.
Гледка на замъка от моста Маринбрюк
Нойшванщайн,
един от най-известните
замъци в света, се издига на 1100 м
надморска височина в баварските Алпи в Германия. Разположен е на горист
хълм, край градчето Фюсен, близо до границата с австрийската провинция
Тирол и е само на 119 км от германския град Мюнхен.
Нойшванщайн (в превод "Нова лебедова скала") е любимото творение на баварския крал
Лудвиг II. Той е издигнат съвсем близко до замъка Хохеншвангау -
резиденцията на баварските крале, където Лудвиг II е прекарал детството
си, потънал в света на приказките за смели рицари. В едно писмо на Лудвиг II до Рихард Вагнер коронованият на 18 години
монарх разкрива
желанието си да построи нов замък в автентичния стил на старите
германски рицарски крепости. Кралят пише на великия композитор, когото
той изключително много е уважавал, че замъкът ще напомня за "Лоенгрин" и "Танхойзер".
Вдъхновен
от легендата за рицаря Лоенгрин и от сюжетите във вагнеровите
опери, младия крал започва строежа на мечтите си през 1869 година.
Строежът на замъка с повече от 360 стаи отнема 17 г., въпреки желанието
на краля да приключи за 3 г. Входната сграда е
построена първа и Лудвиг II се пренася да живее там. Замъка е съоръжен
с удобства, които постройките от
неговото време не са притежавали, като система за отопление и изградена
канализация. Вътрешността
на двореца е декорирана с картини по мотиви от оперите на Вагнер
като „Пърсифал“, „Лоенгрин“, „Тайнхойзер“ и „Тристан и Изолда“.
Лебедът
– любимата птица на краля, се превръща в емблематичен за замъка образ и
се среща във всяка стая сред рисунките, в декорацията на завесите,
статуи и къде ли още не. Красотата му
вдъхновява Чайковски за създаването на балета "Лебедово езеро"
Но Лудвиг, наричан още Безумния, така и
не успява да завърши проекта си. Той се пренася в него когато само 14
от стаите били готови, а десет дни след това умира мистериозно - удавя се в езеро.
Замъкът е бил замислен като изолирано, лично убежище на ексцентричния
монарх, но по ирония на съдбата се превръща в едно от най-посещаваните
места в света. Потокът от желаещите да видят вълшебството се оформя само седем
седмици след смъртта на краля, когато дворецът се отваря официално за
посещения. Днес над 1.3 милион туристи ежегодно се отбиват за да се
потопят в магията му.
